Список использованных источников и литературы
Самарджиев Б. Някои аспекти на турската политика към Княжество България и Изоточна Румелия във връзка с османския сюзеренитет (1879 — 1886) // Национально-освободителните движения на Балканите в края на XIX век. София, 1976. Гольберштадт Л. И. Внешняя политика России в царствование императора Александра III, 1881 — 1905 // Три века. Россия от смуты до нынешнего времени. Исторический сборник / Под… Читать ещё >
Список использованных источников и литературы (реферат, курсовая, диплом, контрольная)
1. Источники.
1. Архив на Възраждането. Документи по Съединението. София, 1908.Т. II.
2. Външната политика на България. Документи и материали.1879 — 1886 гг.Т.I. София, 1978.
3. Корреспонденция по въпроса за Съединението от 4 септември 1885 до 12/27 април 1886. София, 1886.
4. Корреспонденция по Сръбско-българската война. София, 1886.Ч. I-II.
5. Красный архив. 1931. Т.3/46.
6. Ламздорф В.Н. Дневники (1886−1890). Минск, 2003. Т.1−2.
7. Милютин Д.А. Дневник. М., 1950.Т. III.
8. Освобождение Болгарии от турецкого ига. Сборник документов. М., 1961;1967. Т.1−3.
9. Письма Победоносцева к Александру III (1883−1894). М., 1926. Т.2.
10. Победоносцев К.И. Мои корреспонденты. Письма и записки. Минск, 2003. Т.1.
11. Половцов А.А. Дневники государственного секретаря. М., 2005. Т.1−2.
12. Съединението 1885. Енциклопедически справочник. София, 1985.
13. Съединението 1885. Сборник документи.1878−1886. София,.
14. Съединението 1885. Спомени. София, 1985.
2.
Литература
.
15. Андонов И. Съединенисто. Пловдив, 1929.1985.
16. Андреев М., Ангелов Д. История болгарского государства и права. М., 1962.
17. Балабанов М. Гаврил Кръстевич. София, 1914.
18. Генов Г. Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история. Ч.2. От Парижкия конгресс 1856 г. до Ньойския договор 1919 г. София, 1926.
19. Гольберштадт Л.И. Внешняя политика России в царствование императора Александра III, 1881 — 1905 // Три века. Россия от смуты до нынешнего времени. Исторический сборник / Под ред.В. В. Калаша. М., 1913. Т.6.
20. Грим Э. К истории русско-болгарских отношений // Новый Восток. 1924. № 5.
21. Дамянов С. Френската дипломация и Съединението през 1885 // Исторически преглед. 1965. № 6.
22. Данев С. Очерк на дипломатическата история на Балканските държави. София, 1922.
23. Дебидур А. Дипломатическая история Европы. М., 1997.Т. II.
24. Димитров И. Въпросът за Съдинението в политиката на Княжество България (1878 — 1884) // История и география. 1956. Кн.6.
25. Димитров И. Преди 100 години: Съединението. София, 1985.
26. Дипломатические беседы о внешней политике России. СПб., 1889.
27. Дойнов Д. Комитетите «Единство». Родята и приносът им за Съединението 1885. София, 1985.
28. Жечев Т. Българският Великден или страстите български. София, 1980.
29. Жигарев С. Русская политика в восточном вопросе. М., 1896.
30. Золотухин М.Ю. Болгарский кризис 1885 — 1886 гг. и крах австро-русско-германского союза // Вопросы истории. 1984. № 4.
31. Золотухин М.Ю. Европейская система в 80-е годы. Болгарский кризис // История внешней политики России. Вторая половина XIX века. М., 1999.
32. Золотухин М.Ю. Россия, западноевропейские державы и Османская империя в период международных кризисов на Балканах (1885 — 1888 гг.) М., 1993.
33. История Болгарии. М., 1954. Т.1.
34. Иванов И Сърбия и България от времето на Източнорумелийския преврат на 6 септември 1885. Сборник статии. Сливен, 1886.
35. История на Сръбско-българската война 1885 г. София, 1925.
36. Карцов Ю.С. Семь лет на Ближнем Востоке.1879 — 1886. С-Пб., 1906.
37. Киняпина Н.С. Внешняя политика России во второй половине XIX века. М., 1974.
38. Козменко И.В. Руската дипломатия и формирането на българската държавност след Освобождението. София, 1982.
39. Косев Д. Новая история Болгарии. М., 1952.
40. Косик В.И. Время разрыва. Политика России в болгарском вопросе 1886 — 1894 гг. М., 1993.
41. Косик В.И. Русская политика в Болгарии 1879 — 1886. М., 1991.
42. Краткая история Болгарии. М., 1987.
43. Крачунов К. Дипломатическа история на Съединението на България. София, 1922.
44. Львов Е. Румелийский переворот. Исторический этюд. М., 1886.
45. Митев Й. Исторически студии.I. Съединението на България и великите сили. София, 1955.
46. Митев Й. Съединението 1885. София, 1980.
47. Овсяный Н.Р. Болгария. СПб., 1910.
48. Отечествен глас. 1985.24 септ.
49. Пантев А. Англия срещу Русия на Балканите 1879 — 1894. София, 1982.
50. Пантев А. За отношението на руския буржоазен печат към българсските събития (август 1886 — юли 1887) // Външната политика на България (1878 — 1944). София, 1978.
51. Пичета В. Драма болгарского народа. М., 1914.
52. Погодин А.Л. История Болгарии. СПб., 1910.
53. Радев С. Строителите на съвременна България 1879 — 1886. София, 1973. Т.1−2.
54. Ротштейн Ф.А. Международные отношения в конце XIX века.М. — Л., 1960.
55. Самарджиев Б. Някои аспекти на турската политика към Княжество България и Изоточна Румелия във връзка с османския сюзеренитет (1879 — 1886) // Национально-освободителните движения на Балканите в края на XIX век. София, 1976.
56. Сидельников С.И. Воссоединение Княжества Болгарии и Восточной Румелии 1878 — 1886: Автореф. на соиск. уч. ст. канд. истор. наук. Харьков, 1946.
57. Сказкин С. Конец австро-русско-германского союза. Исследование по истории русско-германских и русско-австрийских отношений в связи с восточным вопросом в 80-е годы XIX столетия. М., 1928. Т.1.
58. Сказкин С.Д. Конец австро-русско-германского союза (1879 — 1884 гг.). М., 1974.
59. Скальковский К. Внешняя политика России и положение иностранных держав. СПб., 1897.
60. Соболев Л.Н. К новейшей истории Болгарии: материалы о внутренней политике 1881 — 1883 // Русская старина.1886. № 9.
61. Станев Н. Найновата история на България 1878 — 1918. Кн.I. От Освобождението на България до Балканската война. София, 1924.
62. Стателова Е. Дипломацията на Княжество България 1879 — 1886. София, 1979.
63. Стателова Е. Източна Румелия (1879 — 1885). Икономика, политика, култура. София, 1983.
64. Стателова Е., Пантев А. Съединението на княжество България и Изоточна Румелия.1885 година. София, 1985.
65. Стоянов З. Съчинения. София, 1966. Т.3.
66. Стоянов И. Съединението през 1885 г. и руският печат // Военно-исторически сборник. 1983. № 6.
67. Струкова К.Л. Социально-экономические основы движения за воссоединение в Южной Болгарии в 1878—1885 гг. // Уч. зап. института славяноведения АН СССР. 1956.Т. XIV.
68. Татищев С.С. Из прошлого русской дипломатии. Исторические исследования и полемические статьи. СПб., 1890.
69. Терехов В.К. Дипломатическая борьба накануне сербско-болгарской войны 1885 // Проблемы всеобщей истории. М., 1974.
70. Терехов В.К. Сербия и Румелийский переворот // Проблемы всеобщей истории. М., 1973.
71. Тодоров Г. Към дипломатическата история на Съединението // Исторически преглед. 1956. № 6.
72. Хайтов Н. Тайната миссия на председателя // Отечествен глас. 1985.6 септ.
73. Хвостов В.М. Внешняя политика России от окончания Берлинского конгресса до заключения франко-русского союза (1878 — 1889) // Проблема внешней политики России и международных отношений. М., 1974.
74. Хевролина В.М. Власть и общество. Борьба в России по вопросам внешней политики.1878 — 1894 гг. М., 1999.