Болгарские кирилловские надписи XIII-XIV вв
Диссертация
Успехи советской источниковедческой школы, открытия берестяных грамот, граффити, надписей на различных предметах, сделали возможным становление русской эпиграфики как самостоятельного раздела источниковедения. Определение эпиграфики как самостоятельной научной дисциплины со своими источниками и целями исследования было сформулировано Б. А. Рыбаковым на У съезде славистов: «Эпиграфика владеет… Читать ещё >
Список литературы
- Абаев В.И. Из истории слов. Вестник языкознания, 1959,
- Алексиев И. За грамотността на населението в Тьрново. Сред-новековният български град. — София, 1981, с. 205−211.
- Алексиев Й. Сграфито керамика с монограми и надписи от Търнов-град. В кн.: Търновска книжовна школа. Ученици и последователи на Евтимий 'Гьрновски. — София, I960, т.2, с.443−450.
- Ангелов Н. Ьадписите от двореца на царевец. В кн. Царевград Търнов. — София, 1973, т.1, с. 167−195.
- Ангелов Н. Патриаршеският комплекс на Царевец XII—XIV вв.. В кн. царевград Търнов. София, 1980, т. З, с. 106−163.
- Ангелов Н. Среднобългарски надпис от патриаршията на Царевец. -Известия на археологическия институт, 1972, т.33, с. 299−303.
- Андреев И. Титулът «багренородни» на българскити престолонас-ледници при Втора българска дьржава. В кн. Славистични проуч-вания. — София, 1973, с. 303−312.
- Андреев к. Надписите при село Иваново, Русенско и последните години от живота на цар Георги Тертер I. Векове, 1975, Ш с. 77−84.
- Андреев IVi., Ангелов Д. История на българската средновековна държава и право. София: Наука и изкуство, 1972. — 178с.
- Антонова В. Град Шумен до 15 в. Векове, 1975, ii-б, с. 23−30.
- Антонова В. Ьовооткрит старобългарски надпис от Шуменската крепост. Известия на музея в шумен, 1967, т. IV, с. 79−83.
- Антонова В. Средновековни лапидарни паметници с надписи и рисунки от коларовградсно. Известия на народния музей, -Коларовград, 1965, т. III, с. 25−36
- Антоний Капустин /Архимандрит/ Поездки в Румелию. Спб. 1879.
- Беласчев Г. Словенски надписи от югозападна България. Минало, 1911, ?'?-5−6, с. 3−46.
- Бешевлиев В. Първобългарски надписи. София, Българ. акад. на науките, 1979. — 253с.
- Бобчев С. Титли и служби в областното управление на староврем-ска Еългария. известия на историческото дружество, 1932, т. 11−12, с. 235−247.
- Богатырева Г. Д. Из истории Славянской письмености. /Палеогр. и лингв, анализ болг. рукописи I половины XIII в./. Кишинев: Штиница, 1982, — 85 е., ил.
- Божкович Дж. Средновековни споменици Североисточне Срби1е. -Старинар, 1950, Р I, с. 185−187.
- Бурмов Ал. История на България през времето на Шишмановци. -Б кн.: Избрани произведения, София: Наука и изкуство, 1968, т. I, с. 21−39.
- Еългарски етимологичен речник. София: Българ. акад. на науките, 1962, — 180 с.
- Български тълковен речник. София: Българ. акад на науките, 1955. — 970 с.
- Баклинов Ст. шормиране на старобългарската култура VI XI в. -София: паука и изкуство, 1977, — 293 с. с ил.
- Василиев А. За датировките със старобългарски буквени означения.узеи и паметници на културата, София, 1972, г 4, с. 4−6.
- Василиев А. Ивановските стенописи. София, 1953. 48 с.
- Василиев А. Новооткрити надписи и ктиторски образи при с. Иваново. Известия на археологическия институт, 1946, т. XV, с. 199−202.
- Белков И. Открит български надпис при Кричим. Зора, 1942, На21
- Белчева Б. Към среднобългарската палеография. Старобългарис-тика, 1977, «3, с. 13−33.
- Беркович С.И. Топографско-Этнографическу:»: очеркъ Македонии. -Спб.: Воен. тип., 371 с.
- Высоцкий С.А. Средновековные надписи Софии Киевской /По материалом граффити Х1-ХУП вв./. Киев: Наукова думка, 1976. -455 с. с ил.
- Вьлов В. Въпроси около двата среднобългарски надписи на Станислава и станислав от с. Градец, Видински окръг. Известия на музеите в Северозападна България, 1979, т. 4, с. 87-Ш.
- Георгиева С., Димова В. Замъкът в средновековния град Червен. -Известия на археологическия институт, София, 1967, т.30, с.89−93
- Георгиева С. Керамика от двореца на Царевец. В кн. Царев-град Тьрнов, София, 1974, т.2, с. 4−13.
- Георгиева С, Димова В. Църква И в средновековния град Червен. -Археология, 1967, Щ, с.
- Георгиева С., Димова В. Църква № 2 в средновековния град Червен.- Известия на археологическия институт, София, 1963, т.23, с. 81−83.
- Георгиева Ц. Отново за Боженишкия надпис. Известия на Българ-ското историческо дружество. 1967, т.25, с. 307−313.
- Герасимова В. Кръстът на севаст Борислав. Известия на народ-ния музей във Велико Тьрново, 1972, т.5, с. 129−136.
- Гошев И. Българо-грьцки литургичен фрагмент от Стари Преслав.- Годишник на народния музей, 1932, т.5, с. 220−233.
- Гошев И. Старобългарски глаголически и кирилски надписи. София: Българ. акад. на науките, 1961, 196 с. с ил.
- Гошев И. Тьрновски царски надгробен надпис от 1388 г. Български старини, кн. XIV. София, 1945. — 75 с.
- Гошев И. Цар Асеновият надпис от крепостта над Кричим. Списание на Бьлгар. акад. на науките, 1945, т. 33, с. 63−85.
- Григорович Б. Очерк путешествия по европейской Турции. М., 1877, — 181 с. с ил.
- Рьлъбов И. Въпроси за старобългарскага фонетика и писмо. Бъл-гарски език, 1963, № 3, с. 204- 210.
- Рьлъбов й. Един малко известен надпис от времето на Страцими-ра. Български език, 1956, РЗ, с. 229 — 238.
- Рьлъбов И. Кирило-методиевите проблеми и българската археология и епиграфика. Археология, 1963, № 2, с. 6−10.
- Рьлъбов И. Надписите към Боянските стенописи.- София: Бьлгар. акад. на науките, 1963, III с. с ил.
- Рьлъбов И. Нов средновековен български епиграфски паметник. -Известия на народния музей, Варна, 1977, т.13, с. 184−190.
- Рьлъбов И. Приносът на епиграфският материал за решаване на лингвистични проблеми. Известия на народния музей, Варна, 1976, т.12, с. 184−190.
- Рьлъбов И. Ранни школи в българския език. Ъългарски език, 1966, т. 16, № 5, с. 440−455.
- Рьлъбов И. Скалният надпис при Калугерица. Известия на народния музей, Варна, 1974, т. 10, с. 145−154.
- Рьлъбов И. Средновековната кирилска епиграфика през посладните 30 години. Археология, 1975, № 4, с. 13−29.
- Рьлъбов И. Ямболският надпис, В кн.: Изследвания в чест на Ст. Романски, София, i960, с. 421−426.
- Гюзелев В. Кадписът от крепостта. В кн.: Боженишки урвич, София, 1979, с. 43−44.
- Даскалов Хр. Открытия въ древней столицы болгарской, Тернове.-Чтения въ Обществе истории и древностей Российскюсь при московском университете, 1859, с. 1−10.
- Дерибеев Б. Архида. Непознатата земя, София: Отечествен фронт, 1982. 280 с.
- Джурова А. 24 миниатюри от Тамичковия псалтир. София: Бъл-гарски художник, 1982. — 15 с. с ил.
- Джурова А. .Украсените рькописи от 14 в., излезли от «Рьрново и околностите му. В кн.: Търновска книжовна школа. Ученици и последователи на Евтимий Търновски, София, 1980, т.2,с. 533−554.
- Добрев И. Как да тълкуваме датите в старите писмени паметници. В кн.: Славянека палеография и дипломатика, София, 1980, с. 153−167.
- Добруски В. Материали по археологията на България. Сб. на-родни умотворения, 1896, т.13, с. 440−442.
- Дуйчев И. Из старата българска книжнина. 2-ро поправено и допълнено издание. — София, т.1−11, 1945. — 436 с.
- Дуйчев И. Проучвания върху политическата и културна история на средновековна България. София: Наука и изкуство, 1982. -382 с.
- Дуйчев И. Летопистта на Константин Манаси. София: Фототип. изд. на Бьлгар. акад. на науките, 1963. — 415 с. с ил.
- Дуйчев И. Миниатюрите на манасиевата летопис. София: Наука и изкуство, 1962. — 137с. с ил.
- Дуйчев И. Приписката на папа Кнокентий III с българите. Годошник на Софийския университет, Историко-филологически фа-култет, 1942, т.38, с. 60−74.
- Дуйчев И. Рилският светец и неговата обител. София, Д947. -431 с.
- Жуковская Л.П. К истории буквенной цифри и алфавитов у славян. В кн.: Источниковедение и история русского языка, М., 1964, с. 37−43.
- Живкова Л. Четвероевангелието на цар Иван Александър. София: Наука и изкуство, I960. — 226 е., факс.
- Займов И. Битолският надпис на Иван Владислав самодържец бъл-гарски /1115−1116/. — София: Вьлгар. акад. на науките, 1970. -164 е., факс.
- Захариев Ст. Географико-историко-статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза. Фототипно издание. — София: Отечествен фронт, — 1973. — 150 с. с ил.
- Златарски В. Асеневият надпис при Станимака. Известия на бъл-гарското археологическо дружество, 191I, т.4, с. 231−247.
- Златарски В. Търновският надпис на Иван Асен II от 1230 г. -Българска историческа библиотека, 1930, 13, с. 56−64.
- Златарски В. История на българската държава през средните ве-кове. Фтотипно издание. — София: Наука и изкуство, 1972, т.З. — 654 с.
- Иванов И. Български старини из Македония. Фототипно издание. София: Наука и изкуство, 1970? — 703 с.
- Иванов Й. Северна Македония. София, 1906. — 243 с.
- Иванов И. Свети Иван Рилски и неговия манастир. София, 1917. 154 с.
- Иванова В. Два надписа от Асеневци Батошевският и Врачан-ският. — Известия на археологическия институт, 1946, т.15, с. 114−146.
- Иванова Б. Кирилският надпис над Калугерица. -1934, т.1У-2.
- Иванова В. Надписът на Мостич и преславският епи графски материал. В кн.:Надписът на чъргубиля Мостич, София, 1955, с. 43 144.
- Иванова В. Следите на глаголицата в Източна Бьлгария.1934, с. 227−223.
- Ильинский Г. А. Грамоты болгарских царей. М., 1911. — 159 с. с ил.
- Иричек К. Пътни бележки из България. Периодично списание на Българ. акад. на науките, 1881, т.41, с. 30−49.
- Иричек К. История на българите. София, 1929. — 504 с.
- Иосифова М. Един паметник на средновековната криптография от Калиакра. В кн. Българско средновековие, София, 1980, с. 168−170.
- Карский Е.Ф. Славянская кирилловская палеография. Москва: Наука, 1979. — 494 с.
- Ковачев Н.П. Новооткрит фрагмент от Батошевския надпис. Бъл-гарски език, 1957, № 2, с.142−145.
- Ковачев Н.П. ^иналото на В. Търново в светлината на топонимите в произведенията на Търновската книжовна школа и на съвременна-та топонимия. В кн.: Търновската книжовна школа, София, 1974, т. I, с. 211−224.
- Ковачев Н.П. Някои лингвистични проблеми около имената на три укрепени селища от Втора българска държава. В кн.: Т^ьрновскакнижовна школа, София, 1980, т. П, с. 351−358.
- Константинов К. Два старобългарски надписа от скалния мана-стир при с. Крепча, Търговищки окръг. Археология, 1977, № 3, с. 19−28.
- Константинов К. Новооткрити старобългарски надписи от X век в Североизточна България. В кн.: Славянека палеография и дипломатика, София, 1980, с. 2.88−309
- Константинов К. Още веднъж за надписа на Кво Граматик. Археология, 1982, № 1−2, с. 98−105.
- Константинов К. Старобългарски ктиторски надпис от с. Троица, Шуменски окръг. Археология, 1980, Р4, с. 56−65.
- Киселков С. Рилският манастир. София, 1947. — 141 с.
- Ковачев Н.П. За местонахождението и името на средновековното селище Витен. Български език, 1959, № 4−5, с.423−425.
- Коцева Е. Към палеографеката характеристика на източнобългар-ските ръкописи от 13−14 в. Дис.канд. фил. наук. — София, 1976. — 239 с.
- Коцева Е. Надписите към стенописите от параклиса на Хрельовата кула в Рилският манастир. Музеи и паметници на културата, 1969, № 4, с. 18−25.
- Коцева Е. Някои особености на надписите в цьрквата «Св. Богородица» в с. Долна Каменица. Известия на института по изкус-твознание, 1970, т. 14, с. 233−249.
- Кузев А. Сграфито керамика с монограми от Варна. Изв. на на-родния музей Варна, 1974, т.10, с. 163−167.
- Кънчов В. Пътни бележки за Битолско, Преспа и Охридско. Сб. за народни умотворения, 1889, № 4, с. 29−53.
- Лавров Г1.А. Палеографическое обозрение кириллского письма.
- Энциклопедия славянской филологии, Спб. 1914, вып. 41, 342 с. с ил.
- Латышчев В.Б. Сборник греческих надписей християнских времен из Ужной России. Спб. 1896. 196 с.
- Маргос А. За датирането на старобългарския надпис в скалния манастир при с. Рояк, Провадийско. Известия на народния музей шумен, 1971, т.7, с. 203−206.
- Маргос А. За новооткрития надпис от Шуменската крепост. — Археология, 1969, № 1, с. 22−26.
- Маргос A. За надписите, свързани с цар Г. Тертер1 при село Иваново, Русенско. Старобългаристика, 1962, № 4, с. 44−50.
- Маргос А. Кричимският надпис. Музеи и паметници на културата. 1965, Р4, с.4−5.107. маргос А. Надписът на Иво граматик. Археология, 1981, -Л-2, с. 35−41.
- Маргос А. Средновековните български надписи при с. Рояк, Провадийско. Български език, 1976, PI, с. 296−302.
- Маргос А. Старобългарските надписи от Калугерица. В кн.: Плиска Преслав, София, 1979, т.1, с. 193−197.
- ПО. Маслев Ст. Брашовският миней паметник от 14 в. — Археология, 1959, К, с. 2−14.
- I. Мавродинова JI. Стенописите в църквата «Св. 40 мъченици». -София: Български художник, 1974. 116 с.
- Медынцева A.A. Древнерусские надписи новгородского софийского собора XI—XIV вв.ека. М: Наука, 1978, — 310 с.
- Медынцева A.A. Тмутарканский камень. №.: iiayna, 1979. — 53 с.
- Милетич Л. Самуиловият надпис от 993 г. Изв. русского археологического института в Константинополе, 1888, вып. 4, с. 14−21.
- Милетич Л. Спомен от Рилския манастир. София, 1902, — 72 с. с ил.
- Мирчев К., Кодов Хр. Енински апостол. Старобългарски памет-ник от II в. София: Българ. акад. на науките, 1965. -264- с. факс.
- Мирчев К. Историческа граматика на българския език трето издание, — София: Наука и изкуство, 1978.-304- с.
- Михаила Г. Старославянские надписи в с. Басарабь.1964, M. IX, № 2, р. 149−170.
- Миятев Кр. Симеоновата църква в Преслав и нейният епиграфичес-ки материал. Еългарски преглед, 1929/1930, № 1, с.115−133.
- Миятев Кр. Кръглата църква в Преслав. София, 1932. — 281 с. с ил. 121. миятев Кр. Старобългарски надписи при с Калугерица. В кн.: Сборник в чест на Б. Дякович. — София, 1927, с. 319−325.
- Миятев Кр. Старобългарски надгробен надпис от 14 в., Годиш-ник на народния музей, I926-I93I, t. V-VT, с. 253−255.
- Младенов Ст. История на българския език. София: Българ. акад на науките, 1979. — 412 с.
- Младенов Ст. Няколко ду ми за Кричимския надпис. Списание на Българ. акад на науките, 1945, т. 33, с. 87−94.
- Младенов Ст. Старобългарски надпис от 14 в. Списание на Българ. акад. на науките, 1934, т.23, с. 241−261.
- Мутафчиев П. Избрани произведения, т. I, София: Наука и из-куство, 1973. — 683 с. с ил.
- Мушмов Н. Монети и печати на българските царе. София, 1924, 197 с.
- Николова Я. История на археологическите проучвания в Царевец. ¦ Б кн.: Царевец Търнов, София, 1974, т.1, с.21−38.
- Овчаров Д. Нови епиграфски паметници от Иреслав. В кн.: Пли-ска — Преслав. София, 1979, т.1, с. I89-I9I.
- Петров П. 0 титулах «севаст» и «протосеваст» в Средновеков-ном болгарском государстве. Виз. временик, 1959, т.14,с. 45−63.
- Попов А. За надписа на цар Иван Асен II в цьрквата «Св. 40 мьченици» във Велико Търново. Исторически преглед, 1981, № 1, с. 62−72.
- Попов А. Лични имена от археологически разкопки и проучвания в средновековно Търново. Векове, 1983, Р4, с. 55−63.
- Попов А. Монограмът на Иван Александьр. Известия на българ-ското историческо дружество, 1978, т.32, с. 69−81.
- Попов А. «Новият град» в средновековната столица Търново. -Векове, 1978, «2, с.5−15.
- Попов А. Палеографска характеристика на археологическите находки в Търновската «Велико, лавра». Старобългаристика, 1981, Ш, с. 64−74.
- Прашков Л. Хрельовата кула. История, живопис, архитектура. -София: Български художник, 1973. 283 с.
- Радославов Цв. Титл-, те на българските царе. Известия на българското археологическо дружество, 1928, т.6, с. 147−163.
- Райнов Н. Орнаменти и букви в славянските рькописи на Народ-ната библиотека в Пловдив. София, 1925. — 185 с.
- Раковски Г. С. Пяколко речи о Асеню Первому великому царю болгарскому и син му Асеню Второму. — Белград, 1859.
- Ранович А.Б. 0 раннем християнстве. М.:Изд. Академии наук СССР, 1959, — 524 с.
- Ризнич М. Манастир Витовница. Старинар, 1888, t. V-1, с. 8−14.
- Рилски Н. Описание болгарского свещенного монастыря Рылского. -София, 1879.
- Рыбаков Б.А. Русская эпиграфика 10−14 вв. /состояние, возможности, задачи/. В кн.: История, фолклор, искуство славянских народов. Доклады советской делегации. V международный съезд славистов. — 1963.
- Рыбаков Б.А. Русские датированные надписи 11−14 вв. СМ, 1964, El — 44. — 48 с. с табл.
- Седова О.Н. Сокращенно написанных слов в древнерусском письме конца XIII вв. В кн.: Проблемы палеографии и кодикологии в СССР. — М., 1972, с. 77−89.
- Симонов P.A. Византийская нумерация в эпиграфике Первого болгарского царства и начало славянской письмености. Советская археология, 1973, М, с. 71−82.
- Симонов P.A. 0 некоторых особенностях нумераций употреблявшейся в киррилице. В кн.: Источниковедение и история русского языка, №., 1964, с. 14−36.
- Славчев П. Находки в насипа от Патриаршията. В кн.: Парев-град Търнов, София, т. III, 1980, с. 217−218.
- Словарь русского языка XI XVIII вв. — М.: Наука, 1982, вып. 9. — 357 с.
- Смядовски Ст. Епиграфско-текстологически добавки върху три-старобългарски надписа. Археология, 1982, Р2, с. 38−42.
- Смядовски Ст. Към езкковата характеристика на българските ки-рилски надписи. Старобългаристика, 1980, IM, с. 93−100.
- Смядовски Ст. Ьяколко езикови бележки за надписа на йво гра-матик. Археология, 1982, PI-2, с.41−43.
- Смядовски Ст. Към палеографската и текстологическа характеристика на българските кирилски надписи до 15 в. В кн.: Славян-ска палеография и дипломатика, София, 1980, с. 310−319.
- Снегаров И. Кратка история на съвременните православии цьркви /българска, руска и срьбска/. София, 1947. — 472 с.
- Снегаров И. Неиздадени български жития. Год. на духовната академия, 1953−1954, т. III, с. 156−157.
- Спространов Е. Два надписа въ Рилския манастир. Периодично списание на Гългар. акад. на науките, 1902. т.62, с.799−782.
- Срезневский к.И. Материалы для словаря древнерусского языка по писменным памятникам, т. I III, Спб. 1893.
- Станчев Ст. Ьадгробният надпис на чъргубиля в’юстич от Преслав. -В кн.: Надписът на чъргубиля Мостич. София, 1955, с. 3−42.
- Станчев Ст. Писменните паметници от Преслав. Археология, 1963, РЗ, с. 37−42.
- Стоянов Ст., Янакиев М. Старобългарски език. Текстове и речник. Пето издание. — София: Наука и изкуство, 1976. — 242 с. с ил.
- Стоянович Л. Стари српски записи и натписи. т.IV. Београд, 1902.
- Сьрку П.А. К истории исправлении книг в Болгарии. Литургические труды патриарха Эфтимия. Спб., 1898, вып. 2.
- Толкачев А.И. К истории словообразования форм со значения субъективной оценки личных собсвенных имен греческого происхождении в древнерусском языке X XV вв. В кн.: Историческая ономастика, М., 1977, с. 72- 130.
- Томович Г. Морфолог1а Кириличиких натписа на Балкану. Исто-ри1ски институт. Посебна издана PI6. Београд, 1974. 121 с. с табл.
- Трубачев О.Н. Славянская этимология. В кн.: Этимологические исследования по русскому языку, М., 1962, Вып.2
- Успенский Ф.И. Надпись царя Самуила. Известия русского археологического института в Константинополе, 1898, т. IV, вып.1, с. 2−6.
- Успенский Ф.А. 0 древности города Тырново. Известия русского археологического института в Константинополе, 1901, т. 7, вып. I, с. 5−12.
- Флоринский Г. Д. Несколько замечания о надписи царя Самуила. -Известия русского археологического института в Константинополе, 1898, т. IV, вып. I, с. 2−14.
- Христов Хр. Еатошевският манастир. Векове, 1976, с.55−62.
- Христов Хр. Еатошевският надпис. Археология, 1976, 11° 4, с. 65−70.
- Христов Хр. Патриарх .юаким II. Векове, 1975, № 5, с. 42−47.
- Шкорпил Вл. и К. Някои бележки върху археологическите изслед- 183 вания в Тракия. пловдиц 1885. — 38 с.
- Шкорпил К. Памятники в окрестностях Абобской равнины.- Известия руского археологического института в Константинополе, 1905, т.10, с.411−427.
- Щепкин В.Н. веская палеография. М.: Наука, 1967. — 224 с.
- Яранов Д. Името на град Ямбол. Македонски преглед, 1934, № 2, с. 17−24.
- Galabov I. Kritisches zu einer ausgabe einer wichhtigen mittelalterlichen bulgarischen inschhrift. Studia in honorem Veselini Besevliev, Sofia, 1978, p.255−261.